Oct 6, 2008, 6:32 AM

... мили мой...

  Poetry » Love
1.7K 1 6
 

Не намирам смисъл за нищо,

не намирам смисъл да вярвам,

във празни мечти,

не намирам смисъл в това

да лъжа себе си,

бягаща в лабиринт от спомени,

минали красиви дни,

не намирам смисъл даже в това

очите ми да те търсят в непрогледния мрак...

Остави ме да продължа,

да продължа напред,

забравила нуждата да си до мен.

Пусни ме, мили мой,

пусни ме, защото аз още те обичам, но за Бога,

покажи ми как се обича празно сърце,

забравящо даже да тупти...

Искам те до мен, мили мой,

но нямам нужда от това,

в което превърнал си се сега - тяло без душа!

14.08.2008 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

  • :O) Как красиво си уписала едно чувство :О)
    Искам те до мен, мили мой,
    но нямам нужда от това,
    в което превърнал си се сега - тяло без душа!
  • Въздействаш! Харесах!!!
  • Я "ягодовия сладкиш" е тъжен.Тогава и аз съм тъжен... Не е за тел тогава заслужаваш по добро нещо от тяло без душа.
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Явно неподходящ обект си оцелила.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...