30 abr 2014, 21:05

Мило

  Poesía
617 0 2

МИЛО

 

Тревата получи свойта награда:

стъпки от малки, детски крачка.

Погали крачката, целуна ги нежно.

С нежна, кристална и чиста роса.

 

Малчуганът се спъна. Ожули нослето.

Очичките отрониха детски сълзи.

Надигна се бързо. Отново затича.

А зората го галеше с ранни лъчи.

 

Смехът му звъчеше - ангелска песен!

От брезата наблизо славей запя.

Усмихна се дори и ранната есен

и погали детето с ефирна ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудно е !!!
  • Много, много нежен и красив стих!
    Толкова обично, добро, истинско и мило...
    И така рядко вече срещана лирика... в умопомрачителния спринт към уникалността на сюрреализма...и новите течения в поезията...
    А на душата човешка е нужно нежност, обич, красота... и "стъпки на малки крачка" с "ожулено носле"...
    Ех, завиждам ти, пораснало момче!
    Аплодисменти за тази приказака!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...