МИЛО
Тревата получи свойта награда:
стъпки от малки, детски крачка.
Погали крачката, целуна ги нежно.
С нежна, кристална и чиста роса.
Малчуганът се спъна. Ожули нослето.
Очичките отрониха детски сълзи.
Надигна се бързо. Отново затича.
А зората го галеше с ранни лъчи.
Смехът му звъчеше - ангелска песен!
От брезата наблизо славей запя.
Усмихна се дори и ранната есен
и погали детето с ефирна ръка.
© Ник Желев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
