МИЛО
Тревата получи свойта награда:
стъпки от малки, детски крачка.
Погали крачката, целуна ги нежно.
С нежна, кристална и чиста роса.
Малчуганът се спъна. Ожули нослето.
Очичките отрониха детски сълзи.
Надигна се бързо. Отново затича.
А зората го галеше с ранни лъчи.
Смехът му звъчеше - ангелска песен!
От брезата наблизо славей запя.
Усмихна се дори и ранната есен
и погали детето с ефирна ръка.
© Ник Желев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
