30.04.2014 г., 21:05 ч.

Мило 

  Поезия
493 0 2

МИЛО

 

Тревата получи свойта награда:

стъпки от малки, детски крачка.

Погали крачката, целуна ги нежно.

С нежна, кристална и чиста роса.

 

Малчуганът се спъна. Ожули нослето.

Очичките отрониха детски сълзи.

Надигна се бързо. Отново затича.

А зората го галеше с ранни лъчи.

 

Смехът му звъчеше - ангелска песен!

От брезата наблизо славей запя.

Усмихна се дори и ранната есен

и погали детето с ефирна ръка.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудно е !!!
  • Много, много нежен и красив стих!
    Толкова обично, добро, истинско и мило...
    И така рядко вече срещана лирика... в умопомрачителния спринт към уникалността на сюрреализма...и новите течения в поезията...
    А на душата човешка е нужно нежност, обич, красота... и "стъпки на малки крачка" с "ожулено носле"...
    Ех, завиждам ти, пораснало момче!
    Аплодисменти за тази приказака!!!
Предложения
: ??:??