30.04.2014 г., 21:05

Мило

616 0 2

МИЛО

 

Тревата получи свойта награда:

стъпки от малки, детски крачка.

Погали крачката, целуна ги нежно.

С нежна, кристална и чиста роса.

 

Малчуганът се спъна. Ожули нослето.

Очичките отрониха детски сълзи.

Надигна се бързо. Отново затича.

А зората го галеше с ранни лъчи.

 

Смехът му звъчеше - ангелска песен!

От брезата наблизо славей запя.

Усмихна се дори и ранната есен

и погали детето с ефирна ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудно е !!!
  • Много, много нежен и красив стих!
    Толкова обично, добро, истинско и мило...
    И така рядко вече срещана лирика... в умопомрачителния спринт към уникалността на сюрреализма...и новите течения в поезията...
    А на душата човешка е нужно нежност, обич, красота... и "стъпки на малки крачка" с "ожулено носле"...
    Ех, завиждам ти, пораснало момче!
    Аплодисменти за тази приказака!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...