30 апр. 2014 г., 21:05

Мило

615 0 2

МИЛО

 

Тревата получи свойта награда:

стъпки от малки, детски крачка.

Погали крачката, целуна ги нежно.

С нежна, кристална и чиста роса.

 

Малчуганът се спъна. Ожули нослето.

Очичките отрониха детски сълзи.

Надигна се бързо. Отново затича.

А зората го галеше с ранни лъчи.

 

Смехът му звъчеше - ангелска песен!

От брезата наблизо славей запя.

Усмихна се дори и ранната есен

и погали детето с ефирна ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудно е !!!
  • Много, много нежен и красив стих!
    Толкова обично, добро, истинско и мило...
    И така рядко вече срещана лирика... в умопомрачителния спринт към уникалността на сюрреализма...и новите течения в поезията...
    А на душата човешка е нужно нежност, обич, красота... и "стъпки на малки крачка" с "ожулено носле"...
    Ех, завиждам ти, пораснало момче!
    Аплодисменти за тази приказака!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...