10 mar 2009, 10:43

Милост 

  Poesía
459 0 4

 

               МИЛОСТ

 

За мене се молят шаманите.

Редуват бяла и черна магия.

Отровното биле пак ще пия.

Да махна на душата раните.

 

Очите ми - кладенци - пресъхнаха.

Плетат над мене паяци, време умряло.

Начупено гледам небе - огледало.

Спомените в ъгъла заглъхнаха.

 

Защо да се моля на шаманите?

Не зарих Бог в крайпътна могила.

Не искам мъст. Искам милост, закрила.

Милост за хората!

            Забравих заканите.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??