korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
10 mar 2009, 10:43

Милост

  Poesía
592 0 3

 

               МИЛОСТ

 

За мене се молят шаманите.

Редуват бяла и черна магия.

Отровното биле пак ще пия.

Да махна на душата раните.

 

Очите ми - кладенци - пресъхнаха.

Плетат над мене паяци, време умряло.

Начупено гледам небе - огледало.

Спомените в ъгъла заглъхнаха.

 

Защо да се моля на шаманите?

Не зарих Бог в крайпътна могила.

Не искам мъст. Искам милост, закрила.

Милост за хората!

            Забравих заканите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0