Милост
МИЛОСТ
За мене се молят шаманите.
Редуват бяла и черна магия.
Отровното биле пак ще пия.
Да махна на душата раните.
Очите ми - кладенци - пресъхнаха.
Плетат над мене паяци, време умряло.
Начупено гледам небе - огледало.
Спомените в ъгъла заглъхнаха.
Защо да се моля на шаманите?
Не зарих Бог в крайпътна могила.
Не искам мъст. Искам милост, закрила.
Милост за хората!
Забравих заканите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
