10.03.2009 г., 10:43 ч.

Милост 

  Поезия
456 0 4

 

               МИЛОСТ

 

За мене се молят шаманите.

Редуват бяла и черна магия.

Отровното биле пак ще пия.

Да махна на душата раните.

 

Очите ми - кладенци - пресъхнаха.

Плетат над мене паяци, време умряло.

Начупено гледам небе - огледало.

Спомените в ъгъла заглъхнаха.

 

Защо да се моля на шаманите?

Не зарих Бог в крайпътна могила.

Не искам мъст. Искам милост, закрила.

Милост за хората!

            Забравих заканите.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??