МИЛОСТ
За мене се молят шаманите.
Редуват бяла и черна магия.
Отровното биле пак ще пия.
Да махна на душата раните.
Очите ми - кладенци - пресъхнаха.
Плетат над мене паяци, време умряло.
Начупено гледам небе - огледало.
Спомените в ъгъла заглъхнаха.
Защо да се моля на шаманите?
Не зарих Бог в крайпътна могила.
Не искам мъст. Искам милост, закрила.
Милост за хората!
Забравих заканите.
© Мимо Николов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
