МИЛОСТ
За мене се молят шаманите.
Редуват бяла и черна магия.
Отровното биле пак ще пия.
Да махна на душата раните.
Очите ми - кладенци - пресъхнаха.
Плетат над мене паяци, време умряло.
Начупено гледам небе - огледало.
Спомените в ъгъла заглъхнаха.
Защо да се моля на шаманите?
Не зарих Бог в крайпътна могила.
Не искам мъст. Искам милост, закрила.
Милост за хората!
Забравих заканите.
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
