27 oct 2011, 16:00

Милост на съдбата

  Poesía » Otra
736 0 4

 

Косата си оставям бяла,

/непоносимост към боя/.

Какво като съм остаряла,

все млада няма да стоя.

 

Косата някак ще прикрия,

ами кафявите петна?

И бръчките как да изтрия,

да махна тази бледнина?

 

Как да изправя и снагата,

походката да ускоря?

Да скрия болките в краката...

Ах, скрива ли се старостта?!

 

Да свети сребърна косата,

тъй достолепна съм сега.

Това е милост на съдбата,

дочаках значи и снега.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да дочакаш достолепно старостта! Казват, че някои остаряват като катедрали! Благодаря ти за стиха! Поздрави!
  • Браво!Старост-нерадост...Има някакъв скрит смисъл в печалното приземяване на материята.За да се пречисти и смири духът ли?Навярно му предстои голямо приключение...Поздрав за споделения стих!!!
  • Привет за дочаканото!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...