Милост на съдбата
Косата си оставям бяла,
/непоносимост към боя/.
Какво като съм остаряла,
все млада няма да стоя.
Косата някак ще прикрия,
ами кафявите петна?
И бръчките как да изтрия,
да махна тази бледнина?
Как да изправя и снагата,
походката да ускоря?
Да скрия болките в краката...
Ах, скрива ли се старостта?!
Да свети сребърна косата,
тъй достолепна съм сега.
Това е милост на съдбата,
дочаках значи и снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
