Милост на съдбата

Поэзия » Другая

735 0 4

Косата си оставям бяла,

/непоносимост към боя/.

Какво като съм остаряла,

все млада няма да стоя.

Косата някак ще прикрия,

ами кафявите петна?

И бръчките как да изтрия,

да махна тази бледнина?

Как да изправя и снагата,

походката да ускоря?

Да скрия болките в краката...

Ах, скрива ли се старостта?!

Да свети сребърна косата,

тъй достолепна съм сега.

Това е милост на съдбата,

дочаках значи и снега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lu4 (Мартина)

Да дочакаш достолепно старостта! Казват, че някои остаряват като катедрали! Благодаря ти за стиха! Поздрави!

2011-10-27T17:43:29+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Браво!Старост-нерадост...Има някакъв скрит смисъл в печалното приземяване на материята.За да се пречисти и смири духът ли?Навярно му предстои голямо приключение...Поздрав за споделения стих!!!

2011-10-27T17:33:25+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Привет за дочаканото!

2011-10-27T16:58:31+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2011-10-27T16:13:53+03:00