Косата си оставям бяла,
/непоносимост към боя/.
Какво като съм остаряла,
все млада няма да стоя.
Косата някак ще прикрия,
ами кафявите петна?
И бръчките как да изтрия,
да махна тази бледнина?
Как да изправя и снагата,
походката да ускоря?
Да скрия болките в краката...
Ах, скрива ли се старостта?!
Да свети сребърна косата,
тъй достолепна съм сега.
Това е милост на съдбата,
дочаках значи и снега.
© Славка Любенова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
