17 feb 2011, 17:06  

Милост за совите

1.4K 0 16

(Предизвикано от "Кота нула" на Дарина Дечева)


Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите, дето все не улучват деня си и нощем живеят. Тъжни хора без сън, но с полет в основите, точно с осем посоки наум и нощта - да се реят.
Кръглоока луна хлуи през прозорците и чертае им път през досадните, тежки завивки. Нощ след нощ - свобода на мерени порции, с дъх на борови връхчета, но и с вкуса на горчивка.
Те мълчат, те не спят - измислят крилете си, тези мощни криле, дето денем ги нямат. Имат сбъркан живот от рАзпнати петъци и пътека по кроткото лунно сребро - вместо памет.

Ослепени от дните тихи бунтовници. Тази бяла пътека е сетната милост сред здрача. Миг преди да замлъкнат всички часовници и се срути светът под последния мах на Косача.
17.02.2011 Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Совите не са това, което са!"
    За сметка на това ти винаги си поезия - повтарям се, ама е факт, Рег!
  • !!!
    Радвам се, че прочетох (и двата) стиха!
    Благодаря!
  • дарчето
    оптимистично
    ева32
    аргоник
    силвина84
    данда
    данигалъри
    виконт
    херт ъв файър
    довереница
    луч
    благодаря ви сърдечно за коментарите!!!
  • Поздрав!
  • Присъединих се:"Милост!"(аз съм сова)
    От тези дето нощем скубят мисли.
    И после се опитват нескопосано
    да залепят парченцата различност.
    Понякога успяват друг път - нъцки.
    Понякога са кръгли от усилие...
    Балоните понякога се пръскат
    защото, може би са пълни до фалшивост...

    Изпълних се от кеф!И луната е пълна!Благодаря!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...