(Предизвикано от "Кота нула" на Дарина Дечева)
Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите,
дето все не улучват деня си и нощем живеят.
Тъжни хора без сън, но с полет в основите,
точно с осем посоки наум и нощта - да се реят.
Кръглоока луна хлуи през прозорците
и чертае им път през досадните, тежки завивки.
Нощ след нощ - свобода на мерени порции,
с дъх на борови връхчета, но и с вкуса на горчивка.
Те мълчат, те не спят - измислят крилете си,
тези мощни криле, дето денем ги нямат. ...