17.02.2011 г., 17:06  

Милост за совите

1.3K 0 16

(Предизвикано от "Кота нула" на Дарина Дечева)


Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите, дето все не улучват деня си и нощем живеят. Тъжни хора без сън, но с полет в основите, точно с осем посоки наум и нощта - да се реят.
Кръглоока луна хлуи през прозорците и чертае им път през досадните, тежки завивки. Нощ след нощ - свобода на мерени порции, с дъх на борови връхчета, но и с вкуса на горчивка.
Те мълчат, те не спят - измислят крилете си, тези мощни криле, дето денем ги нямат. Имат сбъркан живот от рАзпнати петъци и пътека по кроткото лунно сребро - вместо памет.

Ослепени от дните тихи бунтовници. Тази бяла пътека е сетната милост сред здрача. Миг преди да замлъкнат всички часовници и се срути светът под последния мах на Косача.
17.02.2011 Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Совите не са това, което са!"
    За сметка на това ти винаги си поезия - повтарям се, ама е факт, Рег!
  • !!!
    Радвам се, че прочетох (и двата) стиха!
    Благодаря!
  • дарчето
    оптимистично
    ева32
    аргоник
    силвина84
    данда
    данигалъри
    виконт
    херт ъв файър
    довереница
    луч
    благодаря ви сърдечно за коментарите!!!
  • Поздрав!
  • Присъединих се:"Милост!"(аз съм сова)
    От тези дето нощем скубят мисли.
    И после се опитват нескопосано
    да залепят парченцата различност.
    Понякога успяват друг път - нъцки.
    Понякога са кръгли от усилие...
    Балоните понякога се пръскат
    защото, може би са пълни до фалшивост...

    Изпълних се от кеф!И луната е пълна!Благодаря!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...