Милост за совите
(Предизвикано от "Кота нула" на Дарина Дечева)
Милост за совите
Бяла, лунна пътека - милост за совите, дето все не улучват деня си и нощем живеят. Тъжни хора без сън, но с полет в основите, точно с осем посоки наум и нощта - да се реят.
Кръглоока луна хлуи през прозорците и чертае им път през досадните, тежки завивки. Нощ след нощ - свобода на мерени порции, с дъх на борови връхчета, но и с вкуса на горчивка.
Те мълчат, те не спят - измислят крилете си, тези мощни криле, дето денем ги нямат. Имат сбъркан живот от рАзпнати петъци и пътека по кроткото лунно сребро - вместо памет.
Ослепени от дните тихи бунтовници. Тази бяла пътека е сетната милост сред здрача. Миг преди да замлъкнат всички часовници и се срути светът под последния мах на Косача.
17.02.2011 Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
