26 nov 2015, 22:17

Милувка... до синьо...

  Poesía
651 0 13

самотата носи малка черна рокля
обувките - убийствено червени, с ток
усмивката е хищна...
гласът е изкусителен и мек
движи се като жена
стъпила на бойната пътека
и тръгнала планирано на лов
във чантата си носи спомен
за прегръдки, срещи и за дати

 

денем спи
става привечер, след пет
идва шумно... спъва се на прага,
прави първата извънсценична драма,
започва да те милва
(често е до синьо)
измива чашите (от снощи!)
и налива спомени и вино...

... и тази вечер ще изпием всичко
до дъно,
до без памет,
до без дати и прегръдки
и до липса на въпрос...

а сутрин се оказва,
че животът има памет,
има спомен... за срещи, дати
и прегръдки,
и е цветен, и безкрайно прост

 

Жени Иванова

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • малка черна рокля - това е любимият ми парфюм. )
    Имам черна рокля в гардероба си. И ми е малка

    Живи да сме, да посрещаме цветовете на сутринта.
  • RaiaVid (Радка Видьова), valqka (Валентин Василев): Благодаря и на двама ви от сърце
  • Прави ми впечатление, че все повече хора долавят колко си невероятна, дори и със самотата ... Завладяваш, Жени! Горещи поздрави!
  • То, с такъв стих, човек да вземе да се влюби в тая самота! Такова описание! Възхитена съм! Наистина!
  • Лейди, благодаря от сърце, че ме прочете!!!
    .......
    Patrizzia (Надежда Ангелова): Наде, и аз обичам да те чета!
    .......
    Anabell (Ани ): Аничка! Слънце си ти! Благодаря от сърце!
    .......
    Довереница (Дочка Василева): Благодаря ти! От сърце!
    .......

    krchernev (Красимир Чернев): Не съм си и мислила, че ще ме прочетеш, Краси. Благодаря ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...