teis
48 571
25 feb 2021, 7:21

Мимолетно нощно 

  Poesía » Otra
623 4 9

Тази нагла луна се промъква

на пръсти под миглите, 
гъделичка, 
соленикавомедна пълзи
и ме сепва, 
разбуждам се под завивките,
а в очите ми пърхат
не парченца луни, а сълзи.

Мен сънят не ми стига, 
а нощта ми е къса за сънища,
всеки миг осъзнат 
се топи като кубче от лед.
Колко пътя пропуснах 
по друма към верните пътища
и горчилки преглътнах 
да търся най-сладкия мед...

Аз не зная ще съмне ли утре за мен, 
ще ми гори ли свещицата,
ще ме ръсне ли дъжд, 
ще ме сгрее ли слънчева светлинка...
Ще я чуя, надявам се, 
но закука ли ме кукувицата,
не пари в джоба искам, 
а в душата си - 
мъничко човещинка.

Само толкова трябва 
в живота ми - мерено време,
тънка примка надежда, 
обримчила ми врата.
Впрочем, пролет, начало е...
Усетих по пулса на вените
и по неистовото желание 
да вдъхна на люляк цвета.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня!
  • Хубав стих!
  • Оценявам съпричастието ти, Силви! Благодаря, за което! Ще ги дочакаме да разпукат тези люляци!♥️
  • Съпреживяване е стихотворението ти, Тейс! Почувствах всичко! Люляците също.
  • Благодаря, Дени, Надя, Светле, Лидия и Влади, че се поспряхте тук! ♥️
  • Човещинката... много ни е нужна. Харесах!
  • Колкото повече мъдрост трупа човек, толкова по-самотен и тъжен се чувства! Но е пролет - живителна, напояваща и обнадеждаваща!!
    Прекрасно е, teis!!
  • Хубаво! Много!
  • Teis, чудесно е ☺️⭐️
Propuestas
: ??:??