teis
48 571
25.02.2021 г., 7:21 ч.

Мимолетно нощно 

  Поезия » Друга
703 4 9
Тази нагла луна се промъква
на пръсти под миглите,
гъделичка,
соленикавомедна пълзи
и ме сепва,
разбуждам се под завивките,
а в очите ми пърхат
не парченца луни, а сълзи.
Мен сънят не ми стига,
а нощта ми е къса за сънища,
всеки миг осъзнат
се топи като кубче от лед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??