15 jun 2007, 21:29

Минало

  Poesía
608 0 1
Отиде си от мен преди години,
а сега се връщаш уморен,
молиш ме да бъда твоя,
да съм същата със теб.
Всичко ти ми взе тогава
и разби сърцето ми без жал,
плаках дълго и се молих всичко да е само сън.
Сън не бе, не бе измама,
беше истина това,
ти остави ме самотна,
просех капка топлина.
Но това е вече спомен,
черна болка и тъга,
днес щастлива съм със другия,
той е моята съдба.
Пак ме молиш ти "Прости ми",
знай е късно за това,
всичко между нас е спомен,
черна болка и тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • казват че когато любовта не устои на времето - не е истинска.Но аз смятам,че щом пишеш стих за "него" явно не ти е безразличен . любовта ти е срещнала навярно сериозни прегради,и болката и обидата са били големи - бъди себе си,прави онова което ти идва отвътре,и ако той е минало за теб,нека си остане там!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...