Минало
а сега се връщаш уморен,
молиш ме да бъда твоя,
да съм същата със теб.
Всичко ти ми взе тогава
и разби сърцето ми без жал,
плаках дълго и се молих всичко да е само сън.
Сън не бе, не бе измама,
беше истина това,
ти остави ме самотна,
просех капка топлина.
Но това е вече спомен,
черна болка и тъга,
днес щастлива съм със другия,
той е моята съдба.
Пак ме молиш ти "Прости ми",
знай е късно за това,
всичко между нас е спомен,
черна болка и тъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени