Jun 15, 2007, 9:29 PM

Минало 

  Poetry
463 0 1
Отиде си от мен преди години,
а сега се връщаш уморен,
молиш ме да бъда твоя,
да съм същата със теб.
Всичко ти ми взе тогава
и разби сърцето ми без жал,
плаках дълго и се молих всичко да е само сън.
Сън не бе, не бе измама,
беше истина това,
ти остави ме самотна,
просех капка топлина.
Но това е вече спомен,
черна болка и тъга,
днес щастлива съм със другия,
той е моята съдба.
Пак ме молиш ти "Прости ми",
знай е късно за това,
всичко между нас е спомен,
черна болка и тъга!

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • казват че когато любовта не устои на времето - не е истинска.Но аз смятам,че щом пишеш стих за "него" явно не ти е безразличен . любовта ти е срещнала навярно сериозни прегради,и болката и обидата са били големи - бъди себе си,прави онова което ти идва отвътре,и ако той е минало за теб,нека си остане там!
Random works
: ??:??