Минало
Дали живели сме преди
и оставили ли сме някъде следи...
Спомени избелели в чернобели портрети,
хора, коне и карети...
Време отдавна отлетяло,
в бъчвите вино прекипяло...
Там чакат ни мигове чудни
с нежни въздишки заблудни.
Там да бъде, копнее сърцето,
където по-чисто е и небето,
където няма дни страшни
и улици бедни и прашни...
Времето пътя ни очертало,
в шепи красивото то е събрало...
И знаем сега, че били сме обичани
от рискове луди, душите - привличани...
Копнежи към здрави мостове,
към сигурни пътища,
към истински сънища...
Хора, коне и карети...!
В надпревара по сигурни пътища
в истински сънища...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
