azura_luna (Петя Стефанова)
154 7184
5.08.2007 г., 10:07 ч.

Минало 

  Поезия
680 0 2

Дали живели сме преди
и оставили ли сме някъде следи...
Спомени избелели в чернобели портрети,
хора, коне и карети...
Време отдавна отлетяло,
в бъчвите вино прекипяло...
Там чакат ни мигове чудни
с нежни въздишки заблудни.
Там да бъде, копнее сърцето,
където по-чисто е и небето,
където няма дни страшни
и улици  бедни и прашни...
Времето пътя ни очертало,
в шепи красивото то е събрало...
И знаем сега, че били сме обичани
от рискове луди, душите - привличани...
Копнежи към здрави мостове,
към сигурни пътища,
към истински сънища...
Хора, коне и карети...!
В надпревара  по сигурни пътища
в истински сънища...

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисля че най-красивото и истинско,което оставяме след нас са спомените,защото силните чувства и емоций не могат никога да си отидат... Много ми хареса стихът ти
  • Мила Петя, всичките ти стихчета са просто прекрасни...нямам думи!
    Прекланям се пред таланта ти, продължавай все така да ни радваш!!!
Предложения
: ??:??