Минало
Дали живели сме преди
и оставили ли сме някъде следи...
Спомени избелели в чернобели портрети,
хора, коне и карети...
Време отдавна отлетяло,
в бъчвите вино прекипяло...
Там чакат ни мигове чудни
с нежни въздишки заблудни.
Там да бъде, копнее сърцето,
където по-чисто е и небето,
където няма дни страшни
и улици бедни и прашни...
Времето пътя ни очертало,
в шепи красивото то е събрало...
И знаем сега, че били сме обичани
от рискове луди, душите - привличани...
Копнежи към здрави мостове,
към сигурни пътища,
към истински сънища...
Хора, коне и карети...!
В надпревара по сигурни пътища
в истински сънища...
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мисля че най-красивото и истинско,което оставяме след нас са спомените,защото силните чувства и емоций не могат никога да си отидат... Много ми хареса стихът ти
-
Мила Петя, всичките ти стихчета са просто прекрасни...нямам думи!
Прекланям се пред таланта ти, продължавай все така да ни радваш!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
