Минало
„Тъжиш ли?” - някой ме попита скоро.
Тъжа редовно. В малки дози. Все за теб.
Аз свикнала съм. Но с теб нещо ново е.
По-болно и от плачещо дете.
Захвърлените думи някой мачка.
Там всяка буква е парче от мен.
Без тях съм твоята играчка.
Със тях - метал неразтопен!
Но вече спомен си - далечно минало…
Изпята песен. Есенно листо.
Каквото и да беше - било е!
Сега съм нова! Ти оставаш си жесток!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аlter Ego Todos los derechos reservados
