„Тъжиш ли?” - някой ме попита скоро.
Тъжа редовно. В малки дози. Все за теб.
Аз свикнала съм. Но с теб нещо ново е.
По-болно и от плачещо дете.
Захвърлените думи някой мачка.
Там всяка буква е парче от мен.
Без тях съм твоята играчка.
Със тях - метал неразтопен!
Но вече спомен си - далечно минало…
Изпята песен. Есенно листо.
Каквото и да беше - било е!
Сега съм нова! Ти оставаш си жесток!
© Аlter Ego All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
