Минало
„Тъжиш ли?” - някой ме попита скоро.
Тъжа редовно. В малки дози. Все за теб.
Аз свикнала съм. Но с теб нещо ново е.
По-болно и от плачещо дете.
Захвърлените думи някой мачка.
Там всяка буква е парче от мен.
Без тях съм твоята играчка.
Със тях - метал неразтопен!
Но вече спомен си - далечно минало…
Изпята песен. Есенно листо.
Каквото и да беше - било е!
Сега съм нова! Ти оставаш си жесток!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аlter Ego Все права защищены
