23 dic 2007, 11:57

Минало и настояще

  Poesía » Otra
902 0 3
Като дете стоя и взирам се във твоите очи,
ти стоиш пред мен и кротко казваш "не плачи".
Гледаш ме и ми се чудиш,
а вътрешно искаш да ме погубиш.
Докосваш ме и аз изгарям,
спомени в главата си повтарям,
а тебе все те няма,
между нас зее яма.
Целуваш ме и не подозираш,
че зная как пред мен позираш.
Питаш ме защо не отговарям,
но не питаш защо вратите към себе си затварям,
погубваш ме и не съжаляваш,
защото знаеш, че не можеш да прощаваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавото мнение Много се радвам, че ви харесва това, което качвам тукл на сайта .Още веднъж благодаря много за мненията
  • Стихчето е хубаво определено!!!
  • изключително хубаво стихотворение!
    напълни ми душата! който не може да прощава
    среща затворени врати...прекрасна идея.
    с много обич за теб, Роси.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...