Dec 23, 2007, 11:57 AM

Минало и настояще 

  Poetry » Other
679 0 3
Като дете стоя и взирам се във твоите очи,
ти стоиш пред мен и кротко казваш "не плачи".
Гледаш ме и ми се чудиш,
а вътрешно искаш да ме погубиш.
Докосваш ме и аз изгарям,
спомени в главата си повтарям,
а тебе все те няма,
между нас зее яма.
Целуваш ме и не подозираш,
че зная как пред мен позираш.
Питаш ме защо не отговарям,
но не питаш защо вратите към себе си затварям,
погубваш ме и не съжаляваш,
защото знаеш, че не можеш да прощаваш.

© Роси Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за хубавото мнение Много се радвам, че ви харесва това, което качвам тукл на сайта .Още веднъж благодаря много за мненията
  • Стихчето е хубаво определено!!!
  • изключително хубаво стихотворение!
    напълни ми душата! който не може да прощава
    среща затворени врати...прекрасна идея.
    с много обич за теб, Роси.
Random works
: ??:??