Минало и настояще
Като дете стоя и взирам се във твоите очи,
ти стоиш пред мен и кротко казваш "не плачи".
Гледаш ме и ми се чудиш,
а вътрешно искаш да ме погубиш.
Докосваш ме и аз изгарям,
спомени в главата си повтарям,
а тебе все те няма,
между нас зее яма.
Целуваш ме и не подозираш,
че зная как пред мен позираш.
Питаш ме защо не отговарям,
но не питаш защо вратите към себе си затварям,
погубваш ме и не съжаляваш,
защото знаеш, че не можеш да прощаваш.
ти стоиш пред мен и кротко казваш "не плачи".
Гледаш ме и ми се чудиш,
а вътрешно искаш да ме погубиш.
Докосваш ме и аз изгарям,
спомени в главата си повтарям,
а тебе все те няма,
между нас зее яма.
Целуваш ме и не подозираш,
че зная как пред мен позираш.
Питаш ме защо не отговарям,
но не питаш защо вратите към себе си затварям,
погубваш ме и не съжаляваш,
защото знаеш, че не можеш да прощаваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Георгиева Всички права запазени
Много се радвам, че ви харесва това, което качвам тукл на сайта 
