13 feb 2013, 8:00

Минало време

  Poesía
1K 0 2

Минало време - 09.07.2012

Зарових в прах мечтите остарели,

отлетя неусетно тяхното време,

а за тях отдавна стрелките са спрели,

но спомените никой не може да ми отнеме!


Живях сред облаци, щастлив и безгрижен,

в свой свят отнесен, усмихнат и весел,

понякога тъжен, друг път загрижен

в незнайното себе си отново провесил.


Извървях много пътища, от трудни до страшни,

в битки безсмислени и много със смисъл!
Оставих за себе си обувките прашни

и писма неизпратени до някого писал.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...