Минало време - 09.07.2012
Зарових в прах мечтите остарели,
отлетя неусетно тяхното време,
а за тях отдавна стрелките са спрели,
но спомените никой не може да ми отнеме!
Живях сред облаци, щастлив и безгрижен,
в свой свят отнесен, усмихнат и весел,
понякога тъжен, друг път загрижен
в незнайното себе си отново провесил.
Извървях много пътища, от трудни до страшни,
в битки безсмислени и много със смисъл!
Оставих за себе си обувките прашни
и писма неизпратени до някого писал.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
