Минават, минават ...

24 nov 2017, 23:41

Poesía

1385 0 2

Минават, минават, годините,

и младостта си отива със тях.

И днешното става на минало,

как става това, не разбрах.

Далече са вече копнежите.

Далеч е младежът засмян.

Измряха отдавна надеждите,

животът отива, на зян.

Изгрява, залязва и слънцето,

а нощем ми свети луна.

Душата ми весела, слънчева,

повяхна, и пак е сама.

Минават край мене годините

и бавно, и тихо, без шум,

аз крача със чувства изстинали,

самотен, и с песен на ум.

Мен никой не чака, не чака ме,

и аз, обезверен и сам.

Знам, никой не биха разплакали,

днес, моите песни изплакани.

Светът е жесток и, голям!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

генек (Георги Коновски)

2017-11-25T08:27:32+02:00

Хубаво...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-11-25T06:32:54+02:00

Така е. Светът е жесток и голям, но приятели има навсякъде! Има топла прегръдка, чаша кафе, може би мъжка раздумка на ракийка - две... Само от теб зависи, дали ще ги допуснеш в живота си,или ще минеш през него сам и самотен. Поздрав и усмивки.