Минават, минават ...
Минават, минават, годините,
и младостта си отива със тях.
И днешното става на минало,
как става това, не разбрах.
Далече са вече копнежите.
Далеч е младежът засмян.
Измряха отдавна надеждите,
животът отива, на зян.
Изгрява, залязва и слънцето,
а нощем ми свети луна.
Душата ми весела, слънчева,
повяхна, и пак е сама.
Минават край мене годините
и бавно, и тихо, без шум,
аз крача със чувства изстинали,
самотен, и с песен на ум.
Мен никой не чака, не чака ме,
и аз, обезверен и сам.
Знам, никой не биха разплакали,
днес, моите песни изплакани.
Светът е жесток и, голям!
© Александър Иванов All rights reserved.
