Миниатюри от раздялата

14 sept 2007, 19:59

Poesía

449 0 1

На В.

Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно.
Безсилна съм!
Тръгваш си! Завинаги!
Трудно е!
До вчера бяхме с тебе.
Щастливи?!
Може би! Всъщност не зная.
Аз бях, но ти...
Оставям това на сърцето ти.
Спомените...
Те ще разкажат - щастливи ли бяхме!
Довиждане!...

* * *
Не се разделяш с мене като с враг,
но болката е твърде силна пак.
Усмихваш ми се мило ти дори.
Нима сърцето ти шепти: "Тръгни"?

Нима сърцето ти е моя враг?
До вчера беше най-добър другар.
Отказвам да приема аз това...
Безсилна съм - чух хлопната врата...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-14T20:04:14+03:00

Не тъжи, тъгата ще отмине, а красивият ти стих ще остане да ти спомня, с обич.