Sep 14, 2007, 7:59 PM

Миниатюри от раздялата

Poetry

573 0 1

На В.

Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно.
Безсилна съм!
Тръгваш си! Завинаги!
Трудно е!
До вчера бяхме с тебе.
Щастливи?!
Може би! Всъщност не зная.
Аз бях, но ти...
Оставям това на сърцето ти.
Спомените...
Те ще разкажат - щастливи ли бяхме!
Довиждане!...

* * *
Не се разделяш с мене като с враг,
но болката е твърде силна пак.
Усмихваш ми се мило ти дори.
Нима сърцето ти шепти: "Тръгни"?

Нима сърцето ти е моя враг?
До вчера беше най-добър другар.
Отказвам да приема аз това...
Безсилна съм - чух хлопната врата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Не тъжи, тъгата ще отмине, а красивият ти стих ще остане да ти спомня, с обич.

2007-09-14T20:04:14+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0