14 сент. 2007 г., 19:59

Миниатюри от раздялата

576 0 1
На В.

Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно.
Безсилна съм!
Тръгваш си! Завинаги!
Трудно е!
До вчера бяхме с тебе.
Щастливи?!
Може би! Всъщност не зная.
Аз бях, но ти...
Оставям това на сърцето ти.
Спомените...
Те ще разкажат - щастливи ли бяхме!
Довиждане!...

* * *
Не се разделяш с мене като с враг,
но болката е твърде силна пак.
Усмихваш ми се мило ти дори.
Нима сърцето ти шепти: "Тръгни"?


Нима сърцето ти е моя враг?
До вчера беше най-добър другар.
Отказвам да приема аз това...
Безсилна съм - чух хлопната врата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...