14.09.2007 г., 19:59

Миниатюри от раздялата

585 0 1
На В.

Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно.
Безсилна съм!
Тръгваш си! Завинаги!
Трудно е!
До вчера бяхме с тебе.
Щастливи?!
Може би! Всъщност не зная.
Аз бях, но ти...
Оставям това на сърцето ти.
Спомените...
Те ще разкажат - щастливи ли бяхме!
Довиждане!...

* * *
Не се разделяш с мене като с враг,
но болката е твърде силна пак.
Усмихваш ми се мило ти дори.
Нима сърцето ти шепти: "Тръгни"?


Нима сърцето ти е моя враг?
До вчера беше най-добър другар.
Отказвам да приема аз това...
Безсилна съм - чух хлопната врата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....