14.09.2007 г., 19:59

Миниатюри от раздялата

572 0 1
На В.

Затваряш вратата... След себе си!
Опустошаваш - душата ми.
В адски болки се мятам,
като ранено животно.
Безсилна съм!
Тръгваш си! Завинаги!
Трудно е!
До вчера бяхме с тебе.
Щастливи?!
Може би! Всъщност не зная.
Аз бях, но ти...
Оставям това на сърцето ти.
Спомените...
Те ще разкажат - щастливи ли бяхме!
Довиждане!...

* * *
Не се разделяш с мене като с враг,
но болката е твърде силна пак.
Усмихваш ми се мило ти дори.
Нима сърцето ти шепти: "Тръгни"?


Нима сърцето ти е моя враг?
До вчера беше най-добър другар.
Отказвам да приема аз това...
Безсилна съм - чух хлопната врата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...