5 feb 2015, 21:14

Миниатюри - "Писма"

  Poesía » Otra
529 0 4

Писма, изпращани преди години,

прашасала купчина на тавана,

оставили са драскотини

в душата,  като йероглифи във  снега от врана...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря. Друго си си е писмо на хартия, нали? Ама не от ЧЕЗ или данъчните.
  • Компютърът „изяде” трепета от шумолящия хартиен плик, но многократно „намали” разстоянията помежду ни.Благодаря, че намина!
  • Компютърът "изяде" писмата безвъзвратно...а какво беше някога усещането когато разтваряш пликът на дълго, дълго чаканото писмо. Няма кой да подраска вече в душата човешка, по начина който ти си ни поднесла!Но враните пак ще останат, и пак ще ги има следите по снега, но няма да има кой да види бутоните на клавиатурата в тях...
    Поздрави!
  • Благодаря, Мая, че намина. Чест е за мен, че оцени думичките ми... Благодаря и на всички преминали мълчаливо, но поощрително.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...