5 feb 2015, 21:14

Миниатюри - "Писма"

  Poesía » Otra
530 0 4

Писма, изпращани преди години,

прашасала купчина на тавана,

оставили са драскотини

в душата,  като йероглифи във  снега от врана...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря. Друго си си е писмо на хартия, нали? Ама не от ЧЕЗ или данъчните.
  • Компютърът „изяде” трепета от шумолящия хартиен плик, но многократно „намали” разстоянията помежду ни.Благодаря, че намина!
  • Компютърът "изяде" писмата безвъзвратно...а какво беше някога усещането когато разтваряш пликът на дълго, дълго чаканото писмо. Няма кой да подраска вече в душата човешка, по начина който ти си ни поднесла!Но враните пак ще останат, и пак ще ги има следите по снега, но няма да има кой да види бутоните на клавиатурата в тях...
    Поздрави!
  • Благодаря, Мая, че намина. Чест е за мен, че оцени думичките ми... Благодаря и на всички преминали мълчаливо, но поощрително.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...