5 feb 2015, 21:14

Миниатюри - "Писма"

  Poesía » Otra
532 0 4

Писма, изпращани преди години,

прашасала купчина на тавана,

оставили са драскотини

в душата,  като йероглифи във  снега от врана...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря. Друго си си е писмо на хартия, нали? Ама не от ЧЕЗ или данъчните.
  • Компютърът „изяде” трепета от шумолящия хартиен плик, но многократно „намали” разстоянията помежду ни.Благодаря, че намина!
  • Компютърът "изяде" писмата безвъзвратно...а какво беше някога усещането когато разтваряш пликът на дълго, дълго чаканото писмо. Няма кой да подраска вече в душата човешка, по начина който ти си ни поднесла!Но враните пак ще останат, и пак ще ги има следите по снега, но няма да има кой да види бутоните на клавиатурата в тях...
    Поздрави!
  • Благодаря, Мая, че намина. Чест е за мен, че оцени думичките ми... Благодаря и на всички преминали мълчаливо, но поощрително.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...