5.02.2015 г., 21:14

Миниатюри - "Писма"

526 0 4

Писма, изпращани преди години,

прашасала купчина на тавана,

оставили са драскотини

в душата,  като йероглифи във  снега от врана...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря. Друго си си е писмо на хартия, нали? Ама не от ЧЕЗ или данъчните.
  • Компютърът „изяде” трепета от шумолящия хартиен плик, но многократно „намали” разстоянията помежду ни.Благодаря, че намина!
  • Компютърът "изяде" писмата безвъзвратно...а какво беше някога усещането когато разтваряш пликът на дълго, дълго чаканото писмо. Няма кой да подраска вече в душата човешка, по начина който ти си ни поднесла!Но враните пак ще останат, и пак ще ги има следите по снега, но няма да има кой да види бутоните на клавиатурата в тях...
    Поздрави!
  • Благодаря, Мая, че намина. Чест е за мен, че оцени думичките ми... Благодаря и на всички преминали мълчаливо, но поощрително.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....