8 nov 2016, 21:40

Минорно

Poesía » Otra

884 0 0

Подхлъзнах се...
Минорно спускане по стръмната пътечка,
а влекът тегли само другите...
Онези, умните...
Изправих се, изтупах се,
но си боли! Изгубих се...
Вървя насам-натам, подвиквам,
но глухотата е заразна,
празна и безмилостно неясна.
Пропуснат план и нови белези,
гордея се, но нямам вече празно място...
Май свикнах да надирам себе си...
Минорно качване на стръмната пътечка,
пестеливост и във думите,
и стъпка до върха и пак...
подхлъзнах се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0