Минорно
Подхлъзнах се...
Минорно спускане по стръмната пътечка,
а влекът тегли само другите...
Онези, умните...
Изправих се, изтупах се,
но си боли! Изгубих се...
Вървя насам-натам, подвиквам,
но глухотата е заразна,
празна и безмилостно неясна.
Пропуснат план и нови белези,
гордея се, но нямам вече празно място...
Май свикнах да надирам себе си...
Минорно качване на стръмната пътечка,
пестеливост и във думите,
и стъпка до върха и пак...
подхлъзнах се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
