8 нояб. 2016 г., 21:40

Минорно

876 0 0

Подхлъзнах се...
Минорно спускане по стръмната пътечка,
а влекът тегли само другите...
Онези, умните...
Изправих се, изтупах се,
но си боли! Изгубих се...
Вървя насам-натам, подвиквам,
но глухотата е заразна,
празна и безмилостно неясна.
Пропуснат план и нови белези,
гордея се, но нямам вече празно място...
Май свикнах да надирам себе си...
Минорно качване на стръмната пътечка,
пестеливост и във думите,
и стъпка до върха и пак...
подхлъзнах се...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...