Минорно 2

31 mar 2019, 19:49

Poesía

214 0 0

Не мога да избягам
от себе си – не мога –
в стремителната тяга
на плашещия огън.

По пръстите ми лепне
горчива изнемога,
очакване на дребно
и гордост еднорога.

Но мога да съм друга,
загърбила луната.
Да моля за услуга
сам пакостника вятър.

А ако някой иска,
в сълза да ме открие
да коленичи ниско
пред нощните стихии.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.