Минорно 2
Не мога да избягам
от себе си – не мога –
в стремителната тяга
на плашещия огън.
По пръстите ми лепне
горчива изнемога,
очакване на дребно
и гордост еднорога.
Но мога да съм друга,
загърбила луната.
Да моля за услуга
сам пакостника вятър.
А ако някой иска,
в сълза да ме открие
да коленичи ниско
пред нощните стихии.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
