31 мар. 2019 г., 19:49

Минорно 2 

  Поэзия
256 0 0

 

Не мога да избягам 
от себе си – не мога –
в стремителната тяга
на плашещия огън.

 

По пръстите ми лепне 
горчива изнемога,
очакване на дребно
и гордост еднорога.

 

Но мога да съм друга,
загърбила луната.
Да моля за услуга
сам пакостника вятър.

 

А ако някой иска,
в сълза да ме открие
да коленичи ниско
пред нощните стихии.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??