Минорно 2

31.03.2019 г., 19:49 ч.

Поезия

254 0 0

Не мога да избягам
от себе си – не мога –
в стремителната тяга
на плашещия огън.

По пръстите ми лепне
горчива изнемога,
очакване на дребно
и гордост еднорога.

Но мога да съм друга,
загърбила луната.
Да моля за услуга
сам пакостника вятър.

А ако някой иска,
в сълза да ме открие
да коленичи ниско
пред нощните стихии.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.