26 jun 2012, 9:55

Минорно

  Poesía » Otra
634 0 4

Съществувам.

В сива роля.

Съзвучие,

разнищено

в безмълвие.

До голо.

На Дявола не съм

за продан

и сметки днес

(нали е модно?!)

не държа на Бога.

Минорно

съществувам.

И не диря

твърде много.

Но достоен е

един живот,

сцената за миг

на ешафод

ако престори,

за миг дори

да съществуваш

бездекорно,

и преборил

сякаш всеки

самозван пророк,

грациозно

да увиснеш...

В епилог.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хайде и аз да се включа Много, много ми хареса написаното... Дано не пренасяш тези минорни тонове от живота си в литературата (или обратно). Един талантлив млад човек като теб би трябвало да бъде щастлив и да се радва на живота, колкото и нелеп да е той на моменти. С две думи, поздравления, продължавай все така!
  • Харесах много! Wali/Виолета Томова/
  • Така си опоетизирал нюансите на т.н.,,обикновен,,живот, че се е получил запомнящ се стих!Поздрав!
  • Поздрав, Александър!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...