Минорно

26 jun 2012, 9:55

Poesía » Otra

518 0 4

Съществувам.

В сива роля.

Съзвучие,

разнищено

в безмълвие.

До голо.

На Дявола не съм

за продан

и сметки днес

(нали е модно?!)

не държа на Бога.

Минорно

съществувам.

И не диря

твърде много.

Но достоен е

един живот,

сцената за миг

на ешафод

ако престори,

за миг дори

да съществуваш

бездекорно,

и преборил

сякаш всеки

самозван пророк,

грациозно

да увиснеш...

В епилог.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

imperfect (Яна)

2012-07-01T21:13:54+03:00

Хайде и аз да се включа Много, много ми хареса написаното... Дано не пренасяш тези минорни тонове от живота си в литературата (или обратно). Един талантлив млад човек като теб би трябвало да бъде щастлив и да се радва на живота, колкото и нелеп да е той на моменти. С две думи, поздравления, продължавай все така!
Wali (Виолета Томова)

2012-06-26T12:04:56+03:00

Харесах много! Wali/Виолета Томова/
ZAPP (Запрян Колев)

2012-06-26T10:38:58+03:00

Така си опоетизирал нюансите на т.н.,,обикновен,,живот, че се е получил запомнящ се стих!Поздрав!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-06-26T10:04:12+03:00

Поздрав, Александър!