26.06.2012 г., 9:55

Минорно

633 0 4

Съществувам.

В сива роля.

Съзвучие,

разнищено

в безмълвие.

До голо.

На Дявола не съм

за продан

и сметки днес

(нали е модно?!)

не държа на Бога.

Минорно

съществувам.

И не диря

твърде много.

Но достоен е

един живот,

сцената за миг

на ешафод

ако престори,

за миг дори

да съществуваш

бездекорно,

и преборил

сякаш всеки

самозван пророк,

грациозно

да увиснеш...

В епилог.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хайде и аз да се включа Много, много ми хареса написаното... Дано не пренасяш тези минорни тонове от живота си в литературата (или обратно). Един талантлив млад човек като теб би трябвало да бъде щастлив и да се радва на живота, колкото и нелеп да е той на моменти. С две думи, поздравления, продължавай все така!
  • Харесах много! Wali/Виолета Томова/
  • Така си опоетизирал нюансите на т.н.,,обикновен,,живот, че се е получил запомнящ се стих!Поздрав!
  • Поздрав, Александър!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...