Минорно
Съществувам.
В сива роля.
Съзвучие,
разнищено
в безмълвие.
До голо.
На Дявола не съм
за продан
и сметки днес
(нали е модно?!)
не държа на Бога.
Минорно
съществувам.
И не диря
твърде много.
Но достоен е
един живот,
сцената за миг
на ешафод
ако престори,
за миг дори
да съществуваш
бездекорно,
и преборил
сякаш всеки
самозван пророк,
грациозно
да увиснеш...
В епилог.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
Много, много ми хареса написаното... Дано не пренасяш тези минорни тонове от живота си в литературата (или обратно). Един талантлив млад човек като теб би трябвало да бъде щастлив и да се радва на живота, колкото и нелеп да е той на моменти. С две думи, поздравления, продължавай все така! 
