26 июн. 2012 г., 09:55

Минорно 

  Поэзия » Другая
498 0 4

Съществувам.

В сива роля.

Съзвучие,

разнищено

в безмълвие.

До голо.

На Дявола не съм

за продан

и сметки днес

(нали е модно?!)

не държа на Бога.

Минорно

съществувам.

И не диря

твърде много.

Но достоен е

един живот,

сцената за миг

на ешафод

ако престори,

за миг дори

да съществуваш

бездекорно,

и преборил

сякаш всеки

самозван пророк,

грациозно

да увиснеш...

В епилог.

 

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хайде и аз да се включа Много, много ми хареса написаното... Дано не пренасяш тези минорни тонове от живота си в литературата (или обратно). Един талантлив млад човек като теб би трябвало да бъде щастлив и да се радва на живота, колкото и нелеп да е той на моменти. С две думи, поздравления, продължавай все така!
  • Харесах много! Wali/Виолета Томова/
  • Така си опоетизирал нюансите на т.н.,,обикновен,,живот, че се е получил запомнящ се стих!Поздрав!
  • Поздрав, Александър!
Предложения
: ??:??