4 feb 2014, 21:43

Минорно с поука

  Poesía
909 0 1

Животът си отива, ей така си отива.
 Просто така. Изведнъж. Без да каже мотива.
Както стъпки се губят по пътека трънлива.
И небето порои над земята излива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като пуста и черна непожъната нива.
Като мравка в потока на реката пенлива.
Като клони, които вечен вятър превива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като остър завой, който пътя извива.
Като зрънце, което под земята се скрива.
Като поглед, изгубен в гъстотата мъглива.

Като глух вик на ням в тишина мълчалива.
 Ей така и животът. Ей така си отива.

 Затова пий до края от съдбата горчива
и се бий със живота, а недей се прикрива,
докато в твоите вени е кръвта още жива
ти, приятел, живей, а недей си отива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стихоплетка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, ей така не си отива - и ний сме дали нещо на света ...! Но в другото си права, Габи, живейте докато сте млади, за да не съжалявате за пропуснатите мигове ...! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...