4 feb 2014, 21:43

Минорно с поука

  Poesía
913 0 1

Животът си отива, ей така си отива.
 Просто така. Изведнъж. Без да каже мотива.
Както стъпки се губят по пътека трънлива.
И небето порои над земята излива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като пуста и черна непожъната нива.
Като мравка в потока на реката пенлива.
Като клони, които вечен вятър превива.

Животът си отива, ей така си отива.
Като остър завой, който пътя извива.
Като зрънце, което под земята се скрива.
Като поглед, изгубен в гъстотата мъглива.

Като глух вик на ням в тишина мълчалива.
 Ей така и животът. Ей така си отива.

 Затова пий до края от съдбата горчива
и се бий със живота, а недей се прикрива,
докато в твоите вени е кръвта още жива
ти, приятел, живей, а недей си отива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стихоплетка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, ей така не си отива - и ний сме дали нещо на света ...! Но в другото си права, Габи, живейте докато сте млади, за да не съжалявате за пропуснатите мигове ...! Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...